Всяка година в навечерието на православния Великден в храма на Гроба Господен в Йерусалим вярващите очакват слизането на Благодатния огън, който е символ на възкръсналия Исус Христос. 

Църквата на Божи гроб

Църквата на Божи гроб (официалното име е Църквата на Възкресението Христово) е главната светиня и място за поклонение на всички християни. Намира се в Стария град на Йерусалим на мястото, където според легендата Исус Христос е бил разпнат, погребан и след това възкресен. Храмът е осветен през 335 г. и е преустройван няколко пъти. В продължение на векове различни християнски деноминации оспорват правото да го използват, едва в средата на 1800 г. е постигнато споразумение между тях. Днес храмът е съвместна собственост и се управлява от арменската, гръцката православна, католическата, коптската, сирийската и етиопската църква. Неин глава е православният патриарх на Йерусалим (от 2005 г. - Теофил III).

Храмът представлява комплекс от сгради. Един от тях е Едикула (от гръцки - "спалня"), малък параклис, в който се намира самият Божи гроб, каменното гробно легло на Христос. Над нея висят 43 кандила - по 13 православни, католици и арменци, както и четири коптски. В обикновени дни светят само някои от тях, но на големи празници светят всички. Именно в Едикулата над Божи гроб се извършва слизането на Благодатния огън (Святата светлина).

Първото споменаване на ритуала за среща с Благодатния огън

Церемонията по посрещане на огъня се извършва в църквата на Божи гроб, вероятно от 4 век. Редица изследователи смятат, че се основава на древния еврейски обичай всяка вечер да се благодари на Бог за огъня, който създава при запалване на лампата. За християните светлината на лампата става напомняне за Христос, който нарича себе си „Светлината на света“ (Евангелие от Йоан).

Според ръкописите на древни богослови, включително Григорий Нисийски (IV век), първият свидетел на появата на чудотворната Светлина е апостол Петър. През нощта след възкресението на Христос той влязъл в гроба и видял сияние, което излизало от празния гроб. Най-ранните споменавания за спускането на „чудотворния огън“ и описания на съответния ритуал, достигнали до нас, датират от 9 век. Сред най-значимите документи е Латалският ръкопис на йерусалимския канонист.

Как протича церемонията 

В нощта преди церемонията свещите и лампите се гасят в Едикулата (и в целия храм) и върху погребалното легло на Исус се постила памучна вата. След това местната полиция проверява параклиса и го запечатва.

Церемонията се провежда през деня. Първо, процесията на духовенството, водена от патриарха на Йерусалим, преминава през места, свързани с последния ден от земния живот на Исус Христос, след което обикаля Едикулата три пъти. Всеки има 33 свещи в ръцете си (възрастта на Исус Христос). Спирайки пред входа, от който преди това е откъснат печатът, патриархът съблича горните си дрехи и остава само в расо, за да може всеки да е сигурен, че няма нищо, с което да запали огън. Влизайки в Едикула, той чете молитва и след известно време, според очевидци, храмът е осветен от светкавици, които се засилват и скоро цялото пространство е осветено с ярка светлина.

В самата Едикула патриархът с памучна вата пали кандила и свещи от слезлия Огън. След това излиза от параклиса и благославя вярващите, които във верига от неговите свещи палят своите. Благодатния огън получават и представители на християнски църкви в различни страни. Според вярващите Огънят не гори първите няколко минути и мнозина се „мият“ с него.

Поверия и легенди

Вярва се, че денят, в който Благодатният огън не слезе, ще бележи края на света. Официални представители на църквата обаче подчертават, че „Свещеното писание казва, че никой не знае за този час, дори и ангелите“.

Според една легенда през 1578 г. правото на провеждане на церемонията е прехвърлено на представител на арменската църква. По време на службата обаче Благодатният огън не слезе в Едикула, а в една от трите колони на входа на храма, където стоеше патриархът на Гръцката православна църква. Тази колона, изсечена от огъня, е оцеляла и до днес; в пукнатината вярващите оставят бележки с молби за помощ.

Известна е и една история за забраната на младите арабски християни да влизат на територията на храма. Такава заповед е издадена в годините на британското управление в Палестина (през 1922–1948 г. под мандата на Обществото на нациите) от английския губернатор, недоволен от твърде шумното им поведение. Поради това Огънят не се появи дълго време и слиза, едва когато арабите са  допуснати да влязат.

Опит за обяснение на произхода на огъня

В продължение на векове както християни, така и представители на други църкви са се опитвали да опровергаят „чудотворната“ поява на Огъня. Така се предполага, че в купола на Едикула е скрита запалена свещ, като се изчислява времето на нейното изгаряне. От него до светилниците над Божи гроб се опъват тънки вериги, натрити с етерично масло (много етери горят със студен огън). Така пламъкът от свещта, запалвайки маслото, се разпространява във всички лампи. Според друга версия огънят се пали от кандило, скрито зад иконата на Възкресение Христово на Божи гроб.

Християнската църква не обяснява официално произхода на огъня. Някои свещеници обаче посочват, че огънят е създаден от човека, но става свещен по силата на молитвата, извършена над него (както в случая със светената вода по време на празника Богоявление). В тази връзка църквата призовава да се вярва в „благодатта на Светата светлина“ и „да не се търси чудо, тъй като това е признак на духовна заблуда и празно любопитство“.